- Издателство: Изток-Запад, 2025 година
- Автор: Чо Намджу
- Страници: 172
- Жанр: съвременен роман, корейски роман
В месеца на жената
несъзнателно насочваме фокуса си към това да четем книги от жени писатели,
говорим за силни (не)известни женски личности и отдаваме почит към авторите на
бестселъри, написани от жени, което го намирам за чудесно. Но докато акцентирме
върху смелите, невероятните и силните жени, някак на заден план оставяме тези,
които всъщност са... ами, напълно незабележими, но пък водят непрекъснати битки
в това да бъдат чути, защото гласът им отлита като ехо между нас. И тъй като
немалко пъти съм споменавала, че се впечатлявам от по-скоро нищо отличаващите
се герои, отколкото от забележителните такива (но в никакъв случай не ги
подценявам) исках да посегна към по-различен тип четиво, чиято анотация ме
спечели веднага. Именно защото е обикновена. А обикновените истории ги
чувстваме по-близки и по-значими, защото отразяват реалността, в която живеем -
такава, каквато е, дори когато не ни харесва.
Представете си да
дадете всичките си спестени средства, за които сте се борили месеци и дори
години наред, на някой друг, който ги заслужава повече, единствено защото е от
противоположен пол. Представете си да трябва да замълчите, да сведете глава и
да потъпчете и малкото си останало достойнство, защото каквото и да кажеш или
направиш, ще бъдеш смачкана, унизена и сведена до нивото на тревата, защото
така ти е отредено. Да събираш трохите от вечерята и да се лишаваш от вкусна
храна, защото по-малкият ти брат има нужда от повече сила, а ти си съгласна и
на огризки, стига да не останеш гладна. Да ти се предлага студен под вместо
легло, а достъпът до качествено или каквото и да е образование да е единствено
мираж. Да сте укорявани, осъждани и нагрубявани, защото не сте успели навреме
да отместите поглед от някого и това се счита за прелъстяване, недопустимо за
една жена.
Така изглежда животът,
когато още от самото начало някой друг решава колко струвате.
„Ким Джийон, родена
1982“, издателство „Изток-Запад“, на южнокорейската писателка Чо Намджу
представлява едно прекрасно социално произведение, което разглежда ежедневните
трудности и ограничения, с които се сблъскват жените в съвременното общество.
Макар книгата да е сравнително кратка по обем, успява да постави важни въпроси
за равенството, социалните роли и невидимите форми на дискриминация, които
често се приемат като част от нормалния живот. Което всъщност е проблем, защото
показва колко незабележимо социумът успява да ги вкорени в нас, докато не
започнем да ги приемаме за нещо напълно естествено и да станем част от същата
система, която критикуваме.
Историята ни запознава
с живота на Ким Джийон - привидно обикновена жена, която живее със съпруга си и
се грижи за малкото си дете. Води обикновен живот, с обикновени дейности и
най-обикновени навици. Живот, който изглежда като мечта, но изглежда като такава
само на повърхността.
Иска ми се да кажа
колко книгата е успяла да ме докосне, да развърти кранчето на чувствата ми, и
да говоря за нея с много любов, но няма нищо подобно и то не, защото не е ми
харесва. Произведения от подобен
характер притежават различна притегателна сила и качества, които ги правят
завършени и въздействащи, без това задължително да се дължи на изящен стил,
неочакван сюжетен обрат или гръмки диалози. Същността на такъв тип история се
крие в описанието на привидно „дребни“ и ежедневни случки като фаворизирането
на синовете в семейството, трудностите пред жените на работното място и
очакването те да се откажат от кариерата си след създаването на семейство... а
наред с кариерата и социалните контакти, интересите, хобитата, желанието да се
почувстват искани, обичани и харесвани, времето прекарано насаме дори за
няколко глътки кафе. На пръв поглед майчинството е боготворено и възвеличавано,
но под пластовете се крие по-сложна, сурова и често премълчавана страна. След
раждането на дете жената нерядко започва постепенно да губи своята индивидуална
идентичност, а колективът започва да я възприема преди всичко и единствено като
„майка“. В този процес тя се сблъсква и с нови форми на социален натиск -
очакванията да се откаже от кариерата си, постоянната критика към решенията ѝ
като родител и усещането, че каквото и да направи, винаги ще бъде недостатъчно
добро, недостатъчно достойно, недостатъчна за всичко. Проявите на
несправедливост постепенно се натрупват и създават усещането за непрекъснат
обществен натиск, който оформя живота на героинята и я тласка към депресията, а
чрез нейния глас чуваме и този на останалите жени. Изборът да представи такъв
тип герой превръща историята в още по-въздействаща, защото позволява на много
читатели да разпознаят в героинята свои собствени преживявания или тези на
близки хора и по този начин романът се превръща в отражение на общото
преживяване на много жени, които ежедневно се сблъскват със сходни социални
очаквания и ограничения. Стилът на Чо Намджу е ясен, опростен и праволинеен което
ми хареса, защото няма нужда от повече, всяка запетая и точка са там, където
трябва да бъдат. Минимализмът придава на текста особена тежест и позволява на
историята сама да говори, без да се губи в излишна украса.
Не е първата такава
книга, нито ще е последната, но пък написването на подобна литература е ценна и
значима и подкрепям издаването им с две ръце - и като човек, и като жена, която
счита, че всеки има място под слънцето, стига да не краде светлината на останалите.
